В края на 1948г., едва на 20 годишна, Цветанка Джерманова е задържана от Държавна сигурност в родния град Перник, защото била „нархистка“.

„А сега тука спрете, земята целунете, дето ще замрем“. – казва Цветанка, когато пристигат в лагера. Заедно с нея се оказват затворени и други жени с неудобни за властта, политическите пристрастия. Настаняват ги в дървени бараки, с малки стаи, в кайто са натикани по 20 – 50 души. Сред жените има адвокатки, лекарки и хора на изкуството.

„Когато почина Георги Димитров, тогава беше масово задържане… Даже си спомням две оперни певици… „Ние имахме предствление“, след като свършило представлението решили да се почерпят нещо. И са запели… И ги арестуват без никаква проява.“ – спомня си Цветанка от онова време…