„За мен мъченията и гоненията са благодат от Бога, в които се утвърждава Христовата вяра, те са залог за вечносттана Христовата църква на земята. Ето защо аз приемам смъртта като най-висше благо. Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо че няма да го доживеем, другите ще пожънат това, което ние посяхме с усилия. Там, където има несправедливост, налице е Божието всемогъщество.“
Евгений Босилков
(1900 – 1951)
Първият български католически светец
Роден със светското име Викентий в Белене в семейството на Левиджо и Беатриче Босилкови, превърнал се по-късно в символ на вярата и обявен от папа Йоан-Павел Втори за блажен, което е равносилно на канонизиране за светец.
Едва 9 годишен Босилков приема тайнството миропомазание, а две години по-късно е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш. Постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия.
Поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений в Белгия, където се обучава. Върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник. През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт.
Назначен за енорийски свещеник в Русе в продължение на 5 години. А след това на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат.
Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийския архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет. През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт.
Скоро след идването на съветската армия, католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които е и епископ Босилков. Подсъдимите са подложени на тежки побоища и изтезания, след което на съдебният процес е произнесена смъртната им присъда. Присъдата е изпълнена през нощта на 11 ноември 1952 г. в Централния софийски затвор. Екзекуциите на католическите духовници не са обявени официално до края на комунистическия режим.
На 15 март 1998 г. Папа Йоан Павел II официално признава мъченичеството на епископа. Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква.
