Кмет на Белене в лагера „Белене“

Никола Алексиев - кмет на Белене

Никола Алексиев

(1882 – 1964)

Кмет на Белене в лагера “Белене” 

Роден на 12.08.1882 г. в многолюдно селско-земеделско семейство. След завършване на класното училище  започва да помага на семейството  в земеделската работа и не продължава образованието си. След отбиване на военната служба с група съмишленици основават взаимно- спомагателно дружество “Фридрих Райфайзен”, а през 1908 година става член на земеделската организация в село Белене. 

Участник е в Първата балканска война през 1912 – 1913 г. А през следващата година е избран за кмет на Белене, издигнат от симпатизантите на БЗНС. Обичан от съселяните си, тъй като се грижи с голямо внимание и помага на сираците, вдовиците и останалите сами стари хора от войната. 

През това време по негово настояване се откупува кантората на Яким Якимов, където се построява сградата на Общината. 

Става околийски управител на гр. Свищов отново по предложение на БЗНС в годините от 1919 г. до 1923 г. По негова инициатива е основан районен кооперативен съюз на гр. Свищов, за търговия със селскостопански произведения. 

В периода 1923 – 1934 г. единодушно е избран за кандидат за народен представител, сред членовете на земеделската организация и е депутат последователно в XX, XXI (като водач на парламентарната група на БЗНС), XXII и XXIII  обикновени Народни събрания.

На 09.09.1944 г. е избран отново за кмет на селото и председател на околийски комитет на ОФ – гр. Свищов. Известен с фразата си:

“Аз съм християнин и не мога да наказвам, нито да убивам”  

когато му е предложено да стане народен обвинител.

Отново е избран за народен представител през 1946 г. в VI – то Велико народно събрание, но през месец Август на следващата година е изгонен от комунистическата партия, заедно с още 101 народни представители. Започва период на преследвания, репресии, убийства и затвори.

На 65 годишна възраст, през 1947 г., е задържан и последователно лежи в лагерите “Куциян”, “Ножарево” и “Белене”, откъдето излиза през 1952 година със силно влошено здраве и парализа на ръка и крак. Успява да напише История на Белене, История на кооперацията в Белене, История на читалището, Поява и разцвет на политическите партии в Белене. Всички тези трудове са конфискувани от Държавна сигурност при един от редовните обиски в дома му.