Географска характеристика на Беленската низина

Град Белене (Димум) се намира на дунавския бряг, в централната част на Беленската низина. Административно община Белене е част от Северния централен регион на Република България. Беленската низина е разположена край десния бряг на река Дунав и в северния край на днешна Централна Северна България. Тя е с площ от 160 кв. км. От три страни – изток, юг и запад-е ограничена от ниски хълмисти възвишения, които визуално я изолират от Дунавската равнина. На север ни- зината е широко отворена към многобройните острови и ръкави от Беленския дунавски архипелаг и отсрещния бряг, прорязан от водни площи и канали. На няколко десетки километри край бреговата ивица се простира остров Белене (Персин), който е най-големият в този участък на реката. Той е с дължина от 14,5 км и широчина – 6 км. Голяма част от неговата площ е покрита с гъсти непро- ходими гори, блата и мочурища. В древността островът е бил неразделна част от сушата. След появата му край него се образуват и други, по-малки острови. По-голяма част от Беленската низина е прорязана от ръкави на Дунав. Заблате- ната част някога е била много по-обширна по площ. През римската епоха тук се провеждат редица отводнителни и укрепителни дейности, които изменят доня- къде натуралните дадености в региона. Теренът на Беленската низина е равни- нен, като най-ниската точка ев самия съвременен град Белене, а най-високата- при с. Деков, южно от града. Низината е разположена на надморска височина от 25-26 м. Подпочвените води тук са високи и те пряко се влияят от нивото на Дунав. 

Източниците на питейна вода са ограничени. Още в древността районът се снабдява с питейна вода от хълмовете южно от Белене. В Беленската низина е регистриран минерален извор с температура на водата 47°С. Той остава и до днес неразработен. Наносните плодородни почви в низината създават условия за развитието на добро земеделие от дълбока древност. Климатът е кон- тинентален – с горещи лета и сурови, студени зими. В аналите на град Белене през вековете са записвани големите студове, замръзванията на р. Дунав, както и водните стихии на наводненията. Дори ив миналото столетие те стават причина за изселване на някои от кварталите на Белене. Голямата река Дунав е един от основните източници на поминък за заселни- ците в Беленската низина през всички времена.