Благоприятните природни условия в Беленската низина – плодородни почви, наличие на гори и пасища, река Дунав – допринасят за появата на уседнал живот още през каменно-медната епоха (енеолита) –
V-IV хил. пр.Хр. Следи от древни cелища от този период са регистрирани в м. „Долно градище“, на 6 км източно от Белене, и на 3 км западно от града в м. „Хисарлъка“. В района на дунавския бряг и досега се намира голямо количество кремък, традиционно използван в древността за сечива и оръжия на местните обитатели и за търговия.

На о. Белене през 80-те години на миналия век е открита малка златна купа. Тя е случайна находка. Купата е изключително рядка находка. Изкована е от тьнък златен лист. Тежи 77,27 грама. Висока е 7,3 см, а диаметърът на устието е 11,3 см. Тялото на съда е с форма на полусфера. В най-широката част то е украсено с равномерно разположени 12 на брой „букела“, от основата на които се спускат вертикални канелюри. Купата приналлежи към т.нар. „букел-чаши“, известни и от други находки в България. Тяхното разпространение в тракийските земи продължава до VIII в. пр.Хр. Тези златни съдове са поръчвани от местните владетели като символи на властта. Разбира се, те се използват и при някои религиозни ритуали. Златната купа е доказателство за съществуването на тракийско селище през къснобронзовата епоха в района на Белене, т.е. основано в края на II -началото на I хил. пр.Хр. Най-новите обнародвани находки показват, че и през ранножелязната епоха продължава традицията за изработване на скъпоценни ритуални съдове и последващото им укриване като съкровища.

Малко са археологическите данни за тракийските селища в района на Димум през късножелязната епоха. От това време- втората половина на I хил. пр.Хр., е известен един случайно открит подмогилен гроб. Той е разкопан през 1927 г. на 1,5-2 км западно от Белене. От инвентара на гроба до нас са достигнали крив тракийски боен нож, оръжие, развило се от късия тракийски меч — махайра, и железен връх за копие с листовидна форма. Многобройни са находките на т.нар. листовидни копия от тракийските земи. Сред намерените подобни оръжия преобладават тези, които произхождат от днешна Северозападна България. Преставляват важен елемент от тракийското въоръжение, използвано през периода от III до I в. пр.Хр., и свидетелстват за тракийския произход на погребания войн.
На територията на Беленската низина са регистрирани над 20 надгробни могили, като повечето са съсредоточени западно, източно и югоизточно от града. През последните десетилетия някои от тях са унищожени напълно или са силно разорани. Все още сравнително добре забележими на терена са 14 надгробни могили.

През I хил. пр.Хр. тракийското селище при Белене е на границата между тракийските държави на гети и одриси на изток и на племето трибали на запад. Античните хронисти не предлагат преки сведения за този район. Само Прокопий (живял през VI в. сл.Хр.) определя обитателите на Беленската низина в тази ранна епоха като „димензи“. Това племе вероятно принадлежи към гетския клан на тракийските племена. Селището Димум получава своето название от племето. То се покрива и с латинския корен на думата dimenzium, която Означава „мъглив“. 

За политическата и стопанската активност на местното тракийско население говорят още намерените колективни и единични находки от монети. От района на Белене произхождат две големи монетни съкровища. Едното е от 49 на брой сребър- ни драхми на Дирахион на Адриатическо море (дн. Драч, Албания). То е датирано в периода II-I в. пр.Хр. и се свързва с монетната циркулация на региона с Рим. Още Torава римляните проявяват стратегически интереси към Балканския полуостров и долнодунавските тракийски земи. Този завоевателен интерес особено се засилва след покоряването на Македония в средата на II в. пр.Хр.
Разпространението на монетните съкровища показва проникването на Рим в тракийските земи, което е извършено най-интензивно по течението на големите реки в днешна Северозападна България и оттам по Долен Дунав. Много години преди военното покоряване на този регион Рим успешно и трайно се настанява на тракийския пазар, като използва не само собствените си монети, но и отсечените под техен контрол „гръцки” тетрадрахми и драхми. Показателно в това отношение е второто монетно съкровище от района на Белене. То е намерено на брега на Дунав, в м. „Наклата“.